Не пропускайте утрешния Нов ден…...

Не, не, нямаме предвид календара на маите……за това ще свършва ли светът или ще започне нов цикъл не знаем, но знаем, че ние българите, отдавна отбелязваме зимното слънцестоене (21 декември) с подобаващо внимание към започващият нов природен цикъл…..

Според българския традиционен календар от Игнажден (20 декември) започва преходът към новата година, или още наричана „Млада година”.

Денят е пълен със забрани, ритуални действия и гадания.

От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето - всичко това е вплетено в игнажденските ритуали. Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в дома ни.

Сн 1. Коледари в Етъра, Габрово

Наричаме го ПОЛАЗНИК и е много важно какъв човек ще е той - добър или лош, здрав, силен, имотен, многодетен, мъдър….по това, каква енергия носи то, според народните вярвания, можем да гадаем каква ще е цялата година.

Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините.

Както винаги обаче, освен кой идва отвън, по-важно е ние какво правим отвътре, за да се подготвим за „пре-раждане”. Така че ако решите да използвате енергията на деня, за да прочистите духа и дома си, ето една от рецептите за благополучие на хората преди нас:

„След изгрев на този ден най-младата жена в детеродна възраст премита къщата с МЕТЛА с дълга дървена дръжка и чан (или хлопка), завързан на нея, за да я изчисти от боклука и всичко старо, натрупано и ненужно. Метлата се поставя напреко пред входната врата и всеки, който влезе този ден я прескача, за да бъде изчистен. Само полазникът, който е и почетния гост в дома на този ден, има право да вдигне Метлата и да я сложи до Огнището или до вратата, за да бъде тя Пазител на къщата!” (описанието е по Розмари де Мео, повече за нейните интересни неща и утрешното наричане можете да прочетете тук: http://www.facebook.com/#!/rozmari.demeo?fref=ts).

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата обезателно, когато се върне, трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това се замесва тесто и се правят колаци за всички членове на семейството.

Сн 2. Колак (източник: Интернет)

Ето и някои от народните поверия, свързани с празника

·         Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.

·         Не се иска и не се дава нищо назаем.

·         Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят.

·         Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

·         Не се вари боб, за да не бие градушка.

·         Не се пере, за да не налети болест.

·         Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.

„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, които започват така. Според народната вяра, родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника. Забраната за работа не засягала "захващането" на новия квас. На някои места у нас жените приготвяли специална смес от брашно и лековити билки. Квасът се пазел до Васильовден. Вярвали, че хлябът, замесен с него, е магически. Ако някой мъж е решил "да кривне от правия път", с малко от този квас жена му приготвяла хляб и го поднасяла на съпруга си. Така само тя щяла да го привлича към себе си – вярвали някога. Младите момичета също използвали чудодейната сила на "пазения квас", за да спечелят своя избраник.

Част от "мъжката работа" на Игнажден била съвсем различна. На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета, която щял да поведе след броени дни. От Игнажден коледарите започвали да си припомнят многобройните песни-наричания, предавали ги на младите момчета, на които предстояло да коледуват за пръв път.

А ако вие утре сте някъде наблизо до Габрово и имате време, от 11.30ч. можете да видите как коледари ще  благословят етърските майстори за благополучие, берекет и добра година. Във фоайето на хотел „Странноприемница" в Етъра ще бъде показана и Бъднивечерска трапеза.

Сн 3. Постна трапеза за Игнажден (източник: Интернет)

А ние ви пожелаваме мъдър и добър ПОЛАЗНИК, и още по-мъдра, и добра Млада 2013 годинаJJJ

Джон Лоутън представя филма си за Стара Загора

Това е 18-ят филм от поредицата "Джон Лоутън представя", посветен на нашата страна.

 

Филм на Джон Лоутън за Стара Загора ще има премиера на 4 декември 2012г.

На 4 декември от 17:30 ч. в залата на Регионална  библиотека "Захарий Княжески" ще бъде показан за филмът за Стара Загора на легендарния вокалист на "Юрая Хийп" - Джон Лоутън,  съобщават от библиотеката. 

В рамките на половин час зрителите ще "посетят" някои  от най-значимите културно-исторически забележителности на града, водени от Лоутън, неговия безпогрешен усет и неподправено  чувство за хумор.

Сред заснетите обекти са Регионалният исторически музей,  античният форум Августа Траяна, парк "М.М.Кусев", зоологическата градина и местността Богородична стъпка. 

Филмът е разказ за Стара Загора от древността до днес,  през погледа на един чужденец, влюбен в България.

Входът е свободен

Място на провеждане: Стара Загора

от iNews.bg   

"Киномания 2012"

Уникално откриване на "Киномания 2012" с концерт на "Мистерията на българските гласове" & Премиера на филма "Балканска мелодия"

Филмът е невероятно свеж - изпъстрен със ведро чувство за хумор, автентични кадри от живота в Румъния и България през 60-те години на 20 век и сега, прекрасна музика и много настроение:)

Абсолютно го препоръчваме!!

                                                 Снимка 1: фотограф Красимир Иванов

Накратко за филма (http://bulevard.bg/movies/230/balkanska-melodiya-2012):

Продукция на: Швейцария-Германия-България, 2012, 92 мин., документален

Филм за откривателя на „Мистерията на българските гласове” и тяхната истинска киноистория с участието на: Марсел и Катрин Селие, „Мистерията на българските гласове“, Георге Замфир, „Махала Рай Банда“

Повече от 50 години швейцарският музиковед и изследовател Марсел Селие пътува зад Желязната завеса, събирайки най-доброто от музиката на Източна Европа. Следвайки стъпките му, филмът „пътува” из Румъния и България днес, за да разкрие тайните на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”, носител на най-престижната музикална награда „Грами“, и на румънския музикант Георге Замфир, чиято панфлейта покори света във филми като Имало едно време в Америка, Убий Бил и др.

Филмът разказва историята на Марсел и Катрин Селие, които чрез собствената си любовна история откриват споделената си страст към музиката на Източна Европа. В годините на Студената война те прекосяват границите, за да съберат и документират – понякога като в приключенски филм, надмогвайки идеологически и бюрократични пречки – автентичната фолклорна музика на Източна Европа, дотогава съвършено непозната на Запада.

С безбройните радиопредавания и милионите продадени плочи Марсел Селие прави тази музика световно известна и поставя основите на изключителния международен успех на легендарни музиканти като българския хор „Мистерията на българските гласове” и румънския панфлейтист Георге Замфир.

По стъпките на семeйство Селие филмът „пътува” отново през Румъния и България, за да преоткрие легендите и богатството на тяхната музика, но през призмата на живота им в днешните обстоятелства. На фона на проблемите на прехода в страните от Източна Европа красотата и вечността на музиката остават непокътнати.

А концертът преди прожекцията……изпълващ душата…..:)

Започна като истинска мистерия, каквато действително е!

                                                Снимка 2: фотограф Красимир Иванов

Красота и хармония - и на цветовете, и на уникалните гласове!!

                                                Снимка 3: фотограф Красимир Иванов

Поклон пред публиката и невероятния диригент - Дора Христова!

                                                 Снимка 4: фотограф Красимир Иванов

"Излел е Дельо хайдутин" - космическа музика на живо, невероятно преживяване, благодаря! (а тук можете да чуете оригиналът, който лети в Космоса от 1977г.: http://www.youtube.com/watch?v=-VUY6n4W1VA)

                                                Снимка 5: фотограф Красимир Иванов

Ако някой търси музика за хармонизиране на душата и медитация, не търсете далеч.....студената репетиционна, в която тази магия се създава днес е в читалище „Николай Хайтов“, София.....

http://www.youtube.com/watch?v=R1Y6126pEno&feature=related

Приятно слушанеJ))

Сватбени вълнения

Кой е казал, че българските шевици и символи

не могат да украсят модерни, красиви, сватбени торти....?:))

Ето два прекрасни примера от "Дефилето на бутикови торти", което се провежда в момента в "Интер-експо център" (7-10 ноември 2012г), гр.София

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=218065768324670&set=a.192846864179894.45327.192837810847466&type=1&theater

Какъв ли талант и търпение трябва да имаш да сътвориш такава красота:))

                                                              Сн.1: Сватбена торта 1

А тук има толкова много символи и "магии" за любов и благополучие, че няма как да не е честито новото семейство с такава сватбена торта:))

                                                           Сн.2: Сватбена торта 2

А за всички, които искат да видят една по-различна сватба, в духа в българските традиции и все пак съвременна, весела и много красива, ето тук можете да го направите и да почерпите вдъхновениеJ))) http://cherga.net/blog/?p=964

Наздраве на всички влюбени и горчиво на бъдещите младоженци!:))

..... и продължението - едната от двете торти в целия й блясък (производител: фирма "Чар 05-гр.Сливен":

Сн.3: Сватбена торта 1- цял изглед

 Сн.4: Сватбена торта 1 - отблизо

І-во наше събитие: „Да направим живота си по-сладък":)))

Идеята: Спокойна, неделна утрин, ухаеща на пържени филийки и вкусно, домашно сладко

Истинско домашно сладко ли - без консерванти и изкуствени оцветители? А откъде да се снабдим с него?

Ами откъде....например, като си го приготвим сами....заедноJ - с помощта на половинката и на децата, сред прохладата и зеленината в полите на Витоша, в компанията на стари приятели и нови познати.

Сн.1. С една от нашите прекрасни помощнички - Йо..:))

Реализацията: Мъжете нацепиха дървата за истински огън, жените си обмениха почти забравените бабини рецепти е се учеха една от друга как да забъркат първото си истинско, домашно сладко.

Сн.2. Някои научиха как да се гримират например..:))

Сн.3. Други - как се цепят дърва и се поддържа огъня...:))

Сн.4. А трети - как се трошат орехи, без да си строшиш и пръстите за гарнитура...:))

Асортиментът беше според индивидуалните предпочитания на майсторите – само сини сливи, сини сливи с орехи и карамфил, сладко от тиква, домашен мед и т.н.).

                        Сн.5. И все пак добре, че бяха нечии опитни майки, да покажат някоя и друго тънкост:)))

Сн.6......че то едно е да четеш по рецепта, друго е на място да видиш как се прави и как да познаеш, че сладкото е готово:))

Сн.7. Ама с желание и добри учители, всичко се постига:))

Естествено накрая всеки вписа името си върху собственоръчно произведените бурканиJ

      Сн.8. Иначе ние с етикетите лесно се справяме, особено благодарение на нашия графичен ангел Тишо:))

А докато чакахме огънят да сътвори своята магия и да консервира „сладостта на лято 2012г.”, си спретнахме от любимите ни пържени филийки и мекици – може и да не са от най-диетичните, но пък са тооолкова вкусни…..(и само под секрет да ви издадем, че за огромна наша изненада и мъжете се включиха в пърженето на мекици, при това по собствена инициатива….:)))

Сн.9. Майсторите на мекиците, Дидо и Миленка....ммм, че беше вкусно:)))

Сн.10.....вкусно и не знам защо постоянно смешно, гарантираме, че сложихме само захар и плодове:)))

А децата?.....освен, че се забавляваха на воля и се учеха как се събират орехи, и как се приготвя домашно сладко, отпразнувахме дори специален повод – една вълшебничка, на име Ини, стана на цели 5 годиниJ

Сн.11. Имаше торта и свещи, както си му е редът.......

Сн.12. Намисляне на желание със затворени очи.......

Сн.13.....и естествено приятели на гости......"хайде, нападайте да нападаме...:")))

И това, ако не е слънчев рожден ден!

А ние, за да подсилим магията на първото ни собственоръчно направено сладко, използвахме 80-годишната бъркалка за плодове и лютеница, сътворила не една вкусотия, а за нас останаха споделените емоции, усмивките и…..бурканчетата с различни видове сладко.

Сн.14. Ето я бъркалката и най-младата помощничка...:)))

Сн.15. Е, да не забравяме и игрите все пак.:)))

Сн.16. А така се прави сладко от тикви, ако не знаете....с индрише (някои си го гледат на балкона, така че не се оправдавайте, че не знаето откъде да намерите:)))

Сн.17. А така се брули орех и се поправя къщичката за птици, 2 в 1:)))

Сн.18. Освен приятната работа, имаше и време за почивка, и за интересни разговори......

Сн.19. И излежаване на прекрасната полянка на вила "Камбаните"......

Сн.20. И разговори с любими хора, които не успяха да дойдат........

Сн.21. И игри по интереси....за малки и големи:))

Сн.22. А накрая, въпреки многобройните шеги и закачки, не на шега първото ни, собственоръчно направено сладко взе, че стана и вкусно:)))

Вкусно и готово да посрещне всякакви зимиJ Особено, ако са споделени със стари и нови приятелиJ

Сн.23. Снимка за спомен на екипа от първото ни, официално събитие:)))

Сн.24. И хайде стига с тези снимки, моля ви се, оставете ме да си играя и да се веселя на спокойствие:)) До следващия път!

Информация за интересна изложба - "Родопи - свещената планина"

Нещо, което звучи интересно - малко родопски красоти и мистерии:)))

Хиляди мистериозни каменни ниши, които продължават да нямат своето обяснение. Една от малкото запазени снимки на уникално и също останало обвито в загадъчност скално образувание с формата на глава. Историята на единствения жител на изоставено село.

 

Това са само част от акцентите от първия по рода си албум, събрал природата,  историята и традициите на Родопите, представени във впечатляващи снимки и увлекателни текстове. В „Родопи - свещената планина" фотографите Николай Генов и Христо Тодев показват снимки, правени в продължение на десетилетия. Те са придружени с текстовете на Румяна Николова.

Още от албума можете да видите тук:

http://spisanie8.bg/рубрики/пътеки/1385.html

Специално за премиерата на луксозния албум Родопите идват в София! Космическият глас на България - Валя Балканска и 101 каба гайди ще отекнат в центъра на столицата на откриването на едноименната изложба, в която са събрани част от най-добрите кадри, попаднали в изданието.

 

Очакваме ви на 26 септември (сряда) от 17,30 ч пред Народния театър „Иван Вазов". Докоснете се до магията на Свещената планина! Изложбата ще продължи до 17 октомври.

 

За повече информация:

www.spisanie8.bg

office@ossem.eu

Да се поразходим и да поиграем, или каква е символиката на българското хоро

Празник "Магията на българския народен танц" - 12 май 2012г.

сн.с.Добославци, обл.Софийска, 2011г.

Като изключим популярната, съвременна употреба на "народните танци" като вид физическа активност, наместо спорт, българските танци, и по-специално хорото, подобно на всички запазили се през вековете народни танци, имат и сакрален, ритуален смисъл.

Хорото например, не е просто потропване в неравноделен ритъм, нито само място за сгляда на младите - то е символ на вечният кръговрат на живота и на ЗАЕДНОСТТА ни в него.

Защото само, който не е опитвал да играе някое по-различно от т.нар."право хоро", само той не знае колко е сложно да уцелиш и поддържаш ритъма, такта, скоростта на всички останали на хорото....

Вероятно също знаете, че най-добрият начин да усетиш ритъма е да следваш този преди теб, да се опиташ да се слееш с него, да влезнете в синхрон.

Има много видове народни танци по света - голяма част от тях са по-зрелищни, пъстри и популярни от хората. И изпълняват почти същите функции - младите да се харесат, малко да се повеселим....

Но само при хората стари и млади, мъже и жени, хора с най-различно социално положение могат да усетят, че танцуват в един ОБЩ РИТЪМ, че са ЗАЕДНО - и в добрите, и в не толкова добрите времена....

Дали е случайно, че точно ние, българите, които все се корим, че сме разединени, танцуваме хора? Едва ли? Хората винаги търсят това, което им липсва.

Дали ще усетите магията на общия ритъм, или ще се разходите само на 15 км. от центъра на София, сами или с децата, ето ви един добър повод да го направите:)

Пък и шопският хумор е всеизвестен с прямотата си - със сигурност ще ви зареди с добро настроение и оптимизъм:)

Защото, сигурна съм, ние можем и всъщност често сме ЗАЕДНО. Само че някак си забелязваме само моментите, в които не сме.

Нека този път да се погледнем с други очи и да се усмихнем поне за ден:)))

Празник "Магията на българския народен танц" - 12 май 2012г.

http://www.novi-iskar.bg/news/173/15/magiyata-na-blgarskiya-naroden-tants-izvor-na-radost-krasota-i-vdhnovenie-folkloren-festival-drzh-se-zemo-shop-te-gazi.html

СедянкаТА - какво ще правите тази сряда?

"Всяка сряда няма невъзможни неща!"

Това е мотото на група "СедянкаТА", която можете да откриете тук: http://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D0%A2%D0%90/180856135315018

Сн.1:Фриволите гривна (майстор Мадлена Петрова)

Освен във Фейсбук обаче, с тези сърдечни жени и мъже (да, да, има и мъже, и то какви майстори само!:), можете да се срещнете и на живо - всяка сряда, за да ви се случат някои доста позабравени неща в днешното ни навъсено, забързано, компютъризирано ежедневие:

• Да се запознаете и да си "похортувате" с нови, интересни хора;
• Да занесете нещо вкусно за хапване, което сами сте приготвили или набързо сте купили на път за натам. И, разбира се, на свой ред да опитате от майсторските домашни вкусотии на другите "седенкари";
• Да преоткриете другата си, не-служебна, творческа страна;
• Да видите с очите си как се създава невероятно изящество и красота само с няколко карфици и конци.

Сн.2: Бижута (майстор Бистра Писанчева)

Е, ако сте по-смели, може и да решите да опитате сами да претворите магията на различните видове техники за изработване на "совалкова дантела", "кене", "фриволите"....

Не знаете какво значат тези старинни думи.....не се притеснявайте, и ние не знаехме до скоро:)

Сн.3: Първа гривничка на совалки (майстор Руми Иванова, 10г.)

Сн.4: Комплект бижута (майстор Светломира Иванова)

Сега обаче, не само знаем, но и видяхме на живо как те могат да се използват в прекрасни, модерни, интерпретации - в мартеници, бижута, апликации към дрехи и аксесоари.

Сн.5:Безмълвни пред красотата

Е, майстор за една "Седянка" време не се става, но пък и кой гони рекорди...най-ценното в тези  безценни срещи са сладките приказки и желанието да съттвориш нещо красиво със собствените си ръце.....опитайте, няма да съжалявате!

Сн.6:Какво днес може да напълни Етнографския музей в София....”СедянкаТА”, разбира се, как какво?!J

Прилагаме и малко снимков материал - за доказателство, че когато има сърцати хора и желание, всичко се постига, защото красотата е вътре в нас и само от нас зависи да я изявимJ

Сн.7:Кой казва, че мъжете не ги бива в тези работи?

И любимата ни, модерно-романтична козирка на майстор Светломира Иванова - готова за всякакви спортни подвизи:))

Сн.8: Спортна козирка, украсена с фриволите (майстор Светломира Иванова)