сряда, 9 май 2012 г.

Да се поразходим и да поиграем, или каква е символиката на българското хоро

Празник "Магията на българския народен танц" - 12 май 2012г.

сн.с.Добославци, обл.Софийска, 2011г.

Като изключим популярната, съвременна употреба на "народните танци" като вид физическа активност, наместо спорт, българските танци, и по-специално хорото, подобно на всички запазили се през вековете народни танци, имат и сакрален, ритуален смисъл.

Хорото например, не е просто потропване в неравноделен ритъм, нито само място за сгляда на младите - то е символ на вечният кръговрат на живота и на ЗАЕДНОСТТА ни в него.

Защото само, който не е опитвал да играе някое по-различно от т.нар."право хоро", само той не знае колко е сложно да уцелиш и поддържаш ритъма, такта, скоростта на всички останали на хорото....

Вероятно също знаете, че най-добрият начин да усетиш ритъма е да следваш този преди теб, да се опиташ да се слееш с него, да влезнете в синхрон.

Има много видове народни танци по света - голяма част от тях са по-зрелищни, пъстри и популярни от хората. И изпълняват почти същите функции - младите да се харесат, малко да се повеселим....

Но само при хората стари и млади, мъже и жени, хора с най-различно социално положение могат да усетят, че танцуват в един ОБЩ РИТЪМ, че са ЗАЕДНО - и в добрите, и в не толкова добрите времена....

Дали е случайно, че точно ние, българите, които все се корим, че сме разединени, танцуваме хора? Едва ли? Хората винаги търсят това, което им липсва.

Дали ще усетите магията на общия ритъм, или ще се разходите само на 15 км. от центъра на София, сами или с децата, ето ви един добър повод да го направите:)

Пък и шопският хумор е всеизвестен с прямотата си - със сигурност ще ви зареди с добро настроение и оптимизъм:)

Защото, сигурна съм, ние можем и всъщност често сме ЗАЕДНО. Само че някак си забелязваме само моментите, в които не сме.

Нека този път да се погледнем с други очи и да се усмихнем поне за ден:)))

Празник "Магията на българския народен танц" - 12 май 2012г.